Провизиите са задължения, поети по силата на договорен или правен
ангажимент. Макар и да не са нов отчетен обект, все още представляват
известна трудност за практиката.
Съгласно националните и международните счетоводни стандарти, провизиите са
задължения, които се характеризират с несигурност относно времето или
сумата за погасяването им. Наред с дългосрочните и краткосрочните
задължения, провизиите влизат в състава на пасивите на
предприятието, защото реално съществуват към датата на баланса.
Начисляването на провизии за покриване на бъдещи плащания води до
отчитане на разход. Той следва да бъде отнесен по направления на
дейността в зависимост от характера на провизираното задължение.
Вижте повече за отчитането на разходите за провизии по направления на дейността.